Постинг
10.09.2010 17:25 -
Стига толкова
Хората угрижени,мрачни и неприветливи
градът виси обърнат наопаки
Пясъкът бавно изпълва костите ми
в ослепителния прилив на мъката
Стоя насред пустинята и чакам влака
В сърцето ми има стъклена камбанка
а под нея-еделвайс
всичките ми грижи са отминали
Макар и да съм под леда
аз чувствам разцъфването
което земята подготвя за нощта
Долавям че някой наднича през рамо.
градът виси обърнат наопаки
Пясъкът бавно изпълва костите ми
в ослепителния прилив на мъката
Стоя насред пустинята и чакам влака
В сърцето ми има стъклена камбанка
а под нея-еделвайс
всичките ми грижи са отминали
Макар и да съм под леда
аз чувствам разцъфването
което земята подготвя за нощта
Долавям че някой наднича през рамо.



